Извадка от изказване на Алън Фостър Дълес - 1945г.:
...Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци,
които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието,
садизма и предателството, – с една дума, – всяка безнравственост.
В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството,
всичко, което води до онова, да правят каквото им скимне. Бюрократизмът и
недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се
осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.
Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията,
животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и
враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ –
всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.
Само малцина, ще се досещат и ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги
оклеветими да ги обявим за измет на обществото...

В социокултурен план крайният резултат поне засега не изглежда оптимистичен. Дълбоко разочарован съм от случващото се не само в България, но и по света. Надявам се нашето бъдеще, нашето общо бъдеще да го има. Още франкфуртската школа в лицето на Маркузе и Хоркхаймер засягат този социален проблем с присъщия му краен социален резултат. Какво да се направи обаче, ние все пак живеем в едно общество, контролирано по един или друг начин освен от собствените си потребности, така също и от мнимите потребности, които му са насаждани. Дори идеята за свободата се култивира, даже насърчава: уж задоволяваме нуждите си, но се подчиняваме по един или друг начин на системата, която налага властта. Това е формулата на модерното робство: правете каквото искате, но това, което не можете да не правите, е да не работите. Ние сме длъжни да работим за някой друг освен за себе си, разбира се. От нашия труд не печелим само ние, печелим само това, което остане за нас. Ние сме свободни, но и сме задължени. Кредитната система в Америка е достатъчен пример за това.