– Аз съм Гадио, управител на Базир и първи старейшина. До мен са другите старейшини. Ние единодушно предаваме властта на града и молим за пощада.
Итън се приближи до стареца.
– Молите за милост значи – каза той. – А къде бе вашата милост, когато разрушихте Урийо?
– Племето ни се намеси в битката единствено по заповед на нашия върховен вожд. Ние бяхме заставени не по наше желание.
– Не по ваше желание, казвате.
– Да, точно така. А вие, доколкото мога да ви разпозная, сте Улрих или греша?
XXX
“Искам незабавно да напуснеш тялото ми.”
“Виж, Улрих, нека сме наясно – аз не ти мисля злото. Освен това, колкото и да ти звучи налудничаво, може да се окаже, че двамата с теб сме един и същи човек, живеещ в два свята.”
“Това е невъзможно.”
“Вече не съм сигурен какво е възможно и невъзможно, Улрих, тъй като загубих яснотата на правилната си преценка. А и всичко тук е толкова объркващо. Аз нахлух в твоето минало и видях толкова общи неща между нас, сякаш ние винаги сме били най-близки приятели и дори повече от това.”
“В името на тази близост, за която говориш, напусни тялото ми и си иди в твоя свят. Аз съм отговорен за съдбата на моя народ.”
ХХХ
– Не би ли било по-голямо чудо – рече той, – ако накарам звездите да затанцуват в небето?
– О – възкликна Уолш, – нима това е възможно да се случи?
– Може би...
– Но щом магията ви е толкова силна, господарю, тогава защо позволихте да се случи всичко това?
– Имаш предвид понесените досега загуби?
– Да.
– Защото... – Итън се запъна. – За да разбереш, трябва да ти призная нещо.
Уолш наостри уши.
– Аз не съм този, за когото ме смяташ.
– Не ви разбирам.
– Спомняш ли си, когато ти казах да се обръщаш към мен с друго име при условие, че сме сами?
– Мисля, че предпочитахте да ви наричам Итън.
– И никак не е случайно това име. Това е моето истинско име.
– Но нали държите всички да се обръщат към вас с Улрих? Нима вече имате друго предпочитание относно обръщението към вас?
– Не, не, нямам. Виж, Уолш, дълго мислех дали да ти призная моята истинска самоличност. Аз не съм този Улрих, когото си познавал преди, макар интуицията ми да ми подсказва, че все пак имам някаква връзка с него.
