Постинг
18.02.2010 10:32 -
АБСУРДИСТАН Е ГОЛЯМ И ОПАСНОСТ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ
Автор: iliyata
Категория: Политика
Прочетен: 1096 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2010 12:38
Прочетен: 1096 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 18.02.2010 12:38
България е малка страна, в която абсурдите са големи. Това, разбира се, я прави истински абсурдистански колос в света на лилипутите. Останалите европейци, горките, не могат да се почувстват живи като нас, тъй като човек се чувства жив, когато опасността го дебне отвсякъде. Техният живот си е направо сън мечта, а нашите кошмари непрестанно ни припомнят, че животът е реален. И то каква реалност само: събуждаме се сутрин и тръгваме на работа. Излизаме на улицата и се чудим как може всичко около нас да е толкова грозно: счупени тротоарни плочки, наместа заместени с груба циментова отливка, която още по-грубо е била замазана отгоре от ръцете навярно на някой съвестен гражданин; после следват също така грозно санираните на кръпки сгради, повечето от които четиредесетгодишни почти рухнали панелки, а след това - покъртителната гледка на лунния уличен пейзаж, за който не стигат думите и на най-способния прозаик.
След това следва близката закусвалня, а там чака малко и чисто голо циганче, с прокажено и проядено от язви лице. Боже, да се чуди човек защо служителите от социалните служби и аганцията за защита на децата не забелязват тези безпомощни същества, сякаш те не са хора! А иначе същите тези служители получават заплати и се оплакват, че няма релевантна на реалната ситуация законова уредба. Ами госпожи и господа социални работници, нали точно вие трабва да я предложите на господата управници, нали точно вие трябва да посочите назрелите проблеми, които изискват спешни съответни мерки. Ако тези малки деца не бъдат отнети от родителите им навреме, те ще станат същите тези престъпници, от които после ще се оплаквате. А може би вие просто ги оставате в ръцете на естествения подбор и като щрауси си завирате главите в пясъка.И пясък дал Бог много! Прикривате се зад колективната отговорност, а като стане въпрос, че институциите бездействат, се оправдавате, че все пак нещо сте направили. Тук не се изисква просто нещо: трябва да притиснете политиците като инициирате в масмедиите дебати по тази тема, а не да се страхувате дали няма да бъдете уволнени. Напротив, като дадете гласност и критикувате собствените си отдели по телевизията например, трудно биха посмляли да ви уволнят, а ако това все пак се случи, вдигнете такъв медиен шум, че на шефовете ви службицата да им се стори тясна. На България са нужни съвестни и смели хора, а не щрауси.
Опасността, която дебне отвсякъде не трябва да покварва душите ни, да ги очерня и да ги прави грозни и страхливи. И без това се натъкваме на безкрайни абсурди. Когато сме на дъното, не ни остава нищо друго освен да погледнем нагоре. Разбира се, ние сме хора, за животните няма посока нагоре. Както казва Имануел Кант, промяната става бавно и отвътре. Ако не разбираме тези думи, сме обречени да внесем заобикалящата ни грозота в собствените си души. С други думи казано, мизерията отвътре прави мизерията отвън. Надявам се мизерията отвън, по улиците например, да не ни направи мизерни отвътре.
След това следва близката закусвалня, а там чака малко и чисто голо циганче, с прокажено и проядено от язви лице. Боже, да се чуди човек защо служителите от социалните служби и аганцията за защита на децата не забелязват тези безпомощни същества, сякаш те не са хора! А иначе същите тези служители получават заплати и се оплакват, че няма релевантна на реалната ситуация законова уредба. Ами госпожи и господа социални работници, нали точно вие трабва да я предложите на господата управници, нали точно вие трябва да посочите назрелите проблеми, които изискват спешни съответни мерки. Ако тези малки деца не бъдат отнети от родителите им навреме, те ще станат същите тези престъпници, от които после ще се оплаквате. А може би вие просто ги оставате в ръцете на естествения подбор и като щрауси си завирате главите в пясъка.И пясък дал Бог много! Прикривате се зад колективната отговорност, а като стане въпрос, че институциите бездействат, се оправдавате, че все пак нещо сте направили. Тук не се изисква просто нещо: трябва да притиснете политиците като инициирате в масмедиите дебати по тази тема, а не да се страхувате дали няма да бъдете уволнени. Напротив, като дадете гласност и критикувате собствените си отдели по телевизията например, трудно биха посмляли да ви уволнят, а ако това все пак се случи, вдигнете такъв медиен шум, че на шефовете ви службицата да им се стори тясна. На България са нужни съвестни и смели хора, а не щрауси.
Опасността, която дебне отвсякъде не трябва да покварва душите ни, да ги очерня и да ги прави грозни и страхливи. И без това се натъкваме на безкрайни абсурди. Когато сме на дъното, не ни остава нищо друго освен да погледнем нагоре. Разбира се, ние сме хора, за животните няма посока нагоре. Както казва Имануел Кант, промяната става бавно и отвътре. Ако не разбираме тези думи, сме обречени да внесем заобикалящата ни грозота в собствените си души. С други думи казано, мизерията отвътре прави мизерията отвън. Надявам се мизерията отвън, по улиците например, да не ни направи мизерни отвътре.
