Постинг
23.02.2011 23:41 -
Ходене по мъките
Автор: iliyata
Категория: Политика
Прочетен: 1941 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2011 23:49
Прочетен: 1941 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 23.02.2011 23:49
Критерий за добър живот в развитите страни е административната уредба в държавата. Колкото по-малко спънки се поставят пред гражданите, толкова по-уреден е техният живот. Тук не става въпрос за някакъв вид либерализъм, а за начин на работа на административния апарат.
Не за първи път говоря за този проблем и не един или два постинга посветих на него. Но как да спра да пиша по тази тема, като непрекъснато се сблъсквам със скудоумието на административното устройство у нас и с неуредиците, които го съпътстват десетилетия наред. Властта няма воля да прокара необходимите законови промени, за да нормализира жизнения ритъм в административните учреждения, които са в рамките на едно ведомство например, или на административния апарат като цяло. Защо това е така? Защото държавата продава административни услуги и така пълни бюджета, като същевременно осигурява евтини работни места. Дотук добре, само че се пропуска най-важното: ходенето по мъките както на редовите граждани, така и на бизнеса. Веднага давам злополучния пример, с който се сблъсквам вече от три години. След като се подаде нулева декларация в НАП, дребните предприемачи, които са решили да спрат работа заради кризата, всяка година са длъжни да правят същото. И не само това. Те трябва да публикуват годишния си отчет, независимо че не извършват дейност, и да дадат за това 50 лева и още някой друг лев на счетоводителя си, за да им изготви отчета. След това трябва и да посетят на крака, както се казва, статистическия институт, за да подадат отново декларация, че не са извършвали дейност през изминалата година. Колко много губене на време, пари (такси, банкови комисионни, транспортни разходи) и нерви. Защо? За да се пълни хазната, единствено затова. Готов съм да ги дам тези пари, без да трябва да се разкарвам за щяло и нещяло, но не, така не можело. Толкова ли НАП не са способни да предадат информацията на статистическия институт, както правеха преди! Защо да си правят труда, щом може да карат по лесния начин. Е, тогава, викам аз, нека и ние да не си правим труда да развиваме бизнес в България. Жалко, много жалко. Нямат край неволите у нас.
Но и гражданското общество носи вина за това, а и медиите също. Колко са лесни за манипулация последните! Подхвърлят им кьорфишеци и те се ловят като удавници за сламка, за да бъдат в крак с актуалността на поредния скандал, като съвсем забравят за истинските и наболелите от десетилетия проблеми.
Не за първи път говоря за този проблем и не един или два постинга посветих на него. Но как да спра да пиша по тази тема, като непрекъснато се сблъсквам със скудоумието на административното устройство у нас и с неуредиците, които го съпътстват десетилетия наред. Властта няма воля да прокара необходимите законови промени, за да нормализира жизнения ритъм в административните учреждения, които са в рамките на едно ведомство например, или на административния апарат като цяло. Защо това е така? Защото държавата продава административни услуги и така пълни бюджета, като същевременно осигурява евтини работни места. Дотук добре, само че се пропуска най-важното: ходенето по мъките както на редовите граждани, така и на бизнеса. Веднага давам злополучния пример, с който се сблъсквам вече от три години. След като се подаде нулева декларация в НАП, дребните предприемачи, които са решили да спрат работа заради кризата, всяка година са длъжни да правят същото. И не само това. Те трябва да публикуват годишния си отчет, независимо че не извършват дейност, и да дадат за това 50 лева и още някой друг лев на счетоводителя си, за да им изготви отчета. След това трябва и да посетят на крака, както се казва, статистическия институт, за да подадат отново декларация, че не са извършвали дейност през изминалата година. Колко много губене на време, пари (такси, банкови комисионни, транспортни разходи) и нерви. Защо? За да се пълни хазната, единствено затова. Готов съм да ги дам тези пари, без да трябва да се разкарвам за щяло и нещяло, но не, така не можело. Толкова ли НАП не са способни да предадат информацията на статистическия институт, както правеха преди! Защо да си правят труда, щом може да карат по лесния начин. Е, тогава, викам аз, нека и ние да не си правим труда да развиваме бизнес в България. Жалко, много жалко. Нямат край неволите у нас.
Но и гражданското общество носи вина за това, а и медиите също. Колко са лесни за манипулация последните! Подхвърлят им кьорфишеци и те се ловят като удавници за сламка, за да бъдат в крак с актуалността на поредния скандал, като съвсем забравят за истинските и наболелите от десетилетия проблеми.
Няма коментари
